Днес е денят, в
който трябва да нахраниш и душата си. Нахрани я с емоции, с радост, с любов.
Кога беше последният път когато плува гол? Кога за последно пя под душа? От
кога не си пукал балони? Кога за последно си гушкал малко кутренце? А, от кога
не си целувал бебе? От кога не си правил секс цял следобед в неделя? Кога за
последно си се молил шепнешком, но не от нужда, а от любов? Толкова ли отдавна
беше всичко това?
Тогава побързай.
Направи нещо за душата си, защото животът си минава.
Предлагам Ви една
кратка презентация, базирана на книгата на Грег
Брейдън "Божествената Матрица".
РС, В три поредни
недели – 7, 14 и 21 април от 17,30 ч. До 20,30 ч., съвместно с Дискусионен клуб
„Парадокс“, ще проведем Курс „20 КЛЮЧА
ЗА СЪЗНАТЕЛНО СЪТВОРЯВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА“ по книгата на Грег Брейдън „Божествената
Матрица“. Лектор и водещ на курса Весела Стамболиева.
Който има желание да съпреживее, заедно с
нас това Приключение по Пътя към Духа, моля да се запише на тел. 0899 873 961 - Христина
Бързанова и на тел.0879 458 358 – Весела Стамболиева.
(Откъс от книгата на Грег Брейдън "Устойчивост от сърцето,
Силата да процъфтяваме във
време на крайности")
Методът за създаване на съгласуваност сърце-мозък е
уместно наречен метод за бързо съгласуване (Quick Coherence*Technique) и се свежда до две прости стъпки. Всяка стъпка
поотделно изпраща сигнал към тялото, че е задействана конкретна промяна. В
съчетание стъпките създават преживяване, което ни връща към естествената
хармония, която е съществувала в нашите тела през по-ранен етап от живота,
преди възпитанието ни да започне да разделя нашата сърдечно-мозъчна мрежа.
Стъпки за бърза съгласуваност
Стъпка 1: Фокусиране върху сърцето.
Насочете съзнанието си към областта на сърцето и започнете да дишате малко
по-бавно от обикновено, сякаш дъхът идва от самото сърце. Тази стъпка е мощен
метод сама по себе си и може да се използва, когато се чувствате претоварени от
събитията на деня или просто желаете да се свържете по-силно със самите себе
си. Докато забавяте дишането си, вие изпращате сигнал към тялото като цяло, и
по-специално към сърцето, че сте на безопасно място и няма пречка да насочите
вниманието си навътре.
Стъпка 2: Активиране на положителни
чувства.
Направете искрен опит да изпитате възстановяващо чувство като одобрение или
грижа за някого или нещо в живота си.
Ключовото в тази стъпка е първо да създадете усещането по най-добрия
възможен начин, а после да се потопите в това усещане, отново по
най-добрия начин. Именно вашата способност да поддържате чувството ще насърчи
оптимално разговора между сърцето и мозъка.
Както при всяко умение, навярно ще откриете, че колкото повече практикувате
създаване на съгласуваност между сърцето и мозъка, толкова по-лесно става да го
постигнете. И с тази лекота преживяването започва да става все по-естествено. С
нарастващото ниво на лекота ще откриете и способността си да поддържате
връзката за по-дълги периоди от време.
Ползвал съм лично тези умения през годините и мога от пряк опит да кажа, че
действат. Открих още, че са успешни във всяка ситуация. Същественото за мен е,
че всичко върви по-добре, когато има съгласуваност - независимо дали става дума
за емоционална подготовка преди началото на труден разговор, или телефонно
обаждане, реакция на неочакван шок от лоши новини от приятели или роднини или
физическа подготовка, преди да се заема с йога или запис на музикално изпълнение.
20 Ключа за създаване на Реалността, Ключ 19 - Петте
древни огледала на една връзка
Ключ 19:Нашите
истински вярвания се отразяват в най-интимните ни връзки.
Божествената
матрица ни дава неутрална повърхност, която просто отразява проектираното върху
нея. Въпросът е - дали искаме да разберем езика или не. Може би по-добре е да
се запитаме: разпознаваме ли посланията, които изпращаме до себе си, като
Божествената матрица?
През XX век
основателят на „Наука за ума” Ърнест Холмес заяви: „Животът е Огледало и
отразява към мислещия онова, което той мисли”. Множество древни традиции
признават тази връзка и ценят отраженията на връзките като път към цялостността
и единство с Божественото. В древните книги ни се показва поредица от огледала,
които ще се изправят пред всеки в даден момент от живота му. Макар да ги има
винаги, изглежда, че има определен ред, в който ще ги разпознаем. В тези
духовни традиции се вярва, че докато изцеляваме своите чувства, ние създаваме
Шаблоните, които позволяват на нараняването да съществува. С други думи, за да преодолеем
страха, който може да съществува в живота ни днес, първо трябва да създадем
Шаблоните, които му позволяват да съществува.
Петте древни огледала на една връзка
Огледалата на
нашата връзка са изредени в реда, в който обикновено ги заучаваме. Като правило
най-очевидните Огледала се разпознават първи, като позволяват на по-дълбоките и
по-недоловимите да се появят и изяснят.
Първото Огледало:Отражение на момента.
Ето в това именно
е функцията на Огледалата - тяхната незабавност ни помага да разберем реалните
основни връзки между привидно различаващите се събития.
Ако виждаме своите
вярвания в Огледалата, значи те стават сега. Всеки момент, който виждаме, ни
предоставя ценна възможност. Щом бъде разпознат, даден негативен Шаблон може да
бъде изцелен. Първата причина, поради която той съществува, е именно, за да
бъде разпознат. Най-често негативните шаблони се оказват вкоренени в трите
Универсални страхове, които разгледахме в последната глава.
Когато виждаме
своите вярвания, отразени в реално време в нашите връзки с другите, ние
преживяваме първото от нашите Огледала и то е именно това: Огледало на момента.
Второто Огледало:Отражение на онова, което осъждаме в момента.
Разпознавате ли своите огледала?
Приканвам ви да
разгледате своите връзки с най-близките ви хора. След това да признаете следите
и характеристиките, които ви дразнят безкрайно и които направо ви влудяват.
Запитайте се: Дали тези хора ме показват в този момент?
Може и да е така.
Ако е така, ще познаете незабавно по чувството в стомаха си. Но ако отговорът е
отрицателен, те може би ви разкриват нещо по-дълбоко и мощно от отразяването на
онова, което сте. Щом разпознаете и признаете съществуването на това Огледало, веднага
започва изцелението на навика ви да осъждате.
Щом разпознаем
Шаблона на едно място и в една връзка, нейното ехо се отразява и в други.
„Благословията е освобождаване'' - Това е мощен
ключ за трансформиране на нашите присъди и древната тайна, която ни освобождава
от страданията на живота за толкова време, че да успеем да го подменим с друго
чувство. Когато благославяме хора или неща, които ни нараняват, ние временно
отлагаме цикъла на болката. Дали това отлагане трае секунда или ден, няма
разлика. Какъвто и да е периодът от време, по време на благославянето се отваря
врата, за да започнем своето изцеление от нараняването и да продължим напред в
живота си. Ключът е в това, че за известен интервал сме освободени от своето
нараняване и това ни позволява да пуснем нещо друго в сърцата и умовете си:
силата на „красотата”.
Третото Огледало: Отражение на онова, което сме
изгубили, отдали или което сме взели със себе си.
Когато се
натъкнете на някого, който разпалва чувството ви за близост, призовавам ви да
се потопите в момента. Нещо рядко и ценно се случва и за двама ви: вие току-що
сте намерили някого, който е запазил именно тези парченца от вас, които
търсите. Често това е двупосочно преживяване, като другият е привличан към вас
поради същата причина! Използвайки силата си да правите разлика, ако имате
чувството, че това е уместно, започнете разговор. За каквото и да е - за да
поддържате контакт с очите. Докато разговаряте, запитайте се: „Какво виждам в този човек от онова, което
съм изгубил, отдал, или от онова, което са ми отнели?”
Почти незабавно ще
ви хрумне отговор - може да е нещо като чувство или осъзнаване, или ясен глас
отвътре, който разпознавате и който е бил с вас от детството ви. Отговорите
често са отделни думи или кратки фрази и тялото ви знае какво е от значение за
вас. Може би вие просто забелязвате красотата в този човек, която чувствате, че
липсва във вас за момента, или грациозността, или доверието, докато се
изпълнява дадена задача, или просто излъчването на красота.
Вашата среща трябва да трае секунди или най-много -
минути.
Тези кратки моменти са вашата възможност да почувствате радост и екзалтация от
момента. Това е намирането на част от себе си в друг човек - нещо, което вече
имате, както и чувството за това какво е да се събуди това нещо.
За онези от нас,
които се осмеляват да признаят чувството за близост при такива моментни срещи,
Огледалото на изгубеното вероятно е нещо, което е пред нас всеки ден. Намираме
цялостност в себе си, докато другите отразяват за нас нашата най-истинска
природа. Гледаме своята цялостност и индивидуално създаваме ситуациите, които
ни отвеждат там, където можем да ги намерим. Млади и стари, родители и деца,
учители и другите са катализатори на чувствата.
В тези чувства
откриваме неща, за които копнеем в другите, нещата, които са все още с нас и
въпреки това са скрити в нашите маски на онези, които вярваме, че сме. Това е
нормално и човешко. Разбирането на онова, което казват нашите чувства за нас, може да се
превърне в нашия най-мощен инструмент в откриването на нашата най-голяма сила.
Четвъртото Огледало:Отражения на тъмната нощ на душата ни.
Това е едно от
огледалата, отразяващи нашия най-голям страх.
Съществува фина и неуловима разлика между това да
напуснем работата си, приятелите си и връзките си, защото сме цялостни, и,
оставаме с тях поради страха, че за нас няма нищо друго.
В множество връзки хората остават, докато дойде нещо
по-добро. Тази преданост може да идва от това, че не осъзнаваме какво правим,
или защото се изправяме пред несигурността на това, че не знаем какво следва.
Макар че това може да представлява Шаблон, за който не сме осъзнати, то все пак
е Шаблон. Дали става дума за работа, любов или начин на живот, може да се
окаже, че задържаме Шаблон, при който не сме истински щастливи и при все това -
никога не сме казвали това на хората в нашия живот. Затова даже когато светът
вярва, че нашият живот е бизнес, вътрешно можем да крещим за промяна и да се
чувстваме объркани, защото не знаем как да споделим тази нужда с онези, които
са ни близки.
Това е Шаблон, който изгражда негативност. Нашите истински чувства са маскирани като напрежение,
враждебност или понякога просто липсват от връзката ни. Всеки ден работим или
споделяме живота си и дома си с друг човек, докато сме емоционално отдалечени и
в друг свят. Дали проблемът ни е с нашия началник, с любовник или дори със
самите нас, ние правим компромиси, размишляваме и чакаме.
- Това време в
живота ти не е свързано с връщането на това, което си изгубил, макар да е
станало точно това. Онова, което си сътворил за себе си, отива много по-дълбоко
от твоята работа и семейство. Ти просто си събудил в себе си сила, която може
да се превърне в твой най-мощен съветник. След като си преминал през това
преживяване, ти притежаваш непоклатимо доверие. Навлязъл си във време, което
древните разпознавали и наричали „Тъмната страна на Душата”. Това е време в живота ти, когато ще бъдеш
въвлечен в ситуация, която представлява най-големите ти страхове. Подобно
време настъпва, когато най-малко го очакваш, и идва обикновено без
предупреждение. Но всичко става само когато
си готов. И когато всичко изглежда така, сякаш животът е перфектен,
постигнатият баланс е сигналът, че си готов за промяна. Изкушението да създадеш
промяната ще бъде нещо, за което обикновено копнееш цял живот и на което просто
не можеш да устоиш. Иначе никога няма да направиш скока.
- Под „изкушение”
нова връзка ли имаш предвид?
- Връзката е
катализатор, който обещава, че ще се придвижим напред в живота.
Дори да знаем, че
сме напълно способни да оцелеем, независимо от това какво ни подхвърли животът,
не е в нашата природа да станем на другата сутрин и да кажем: „Днес ще отдам
всичко, което обичам и което ми е скъпо, за да навляза в Тъмната нощ на моята
душа.” Нещата просто не стават така. По-често се случва така, че най-големите
изпитания на нашата Тъмна нощ като че ли идват тогава, когато най-малко ги
очакваме.
Вероятността
животът да ни поднася точно това, от което имаме нужда, точно когато се нуждаем
от него, има перфектен смисъл. Както не можем да напълним чашата с вода, преди
да отворим крана, така и препълнената ни емоционална кутия сигнализира на
живота да ни изпрати промяна. Докато не задействаме потока, нищо не може да се
случи. Но работата е там, че когато
попаднеш на такова място в живота си, е много успокояващо да знаеш, че тук
можеш да се озовеш единствено когато самият ти си задействал ключа.
Съзнателно или не, ние винаги сме готови за онова, което животът ни поднася.
Познавам хора,
които са толкова заредени със сила след изцеляването на своите Тъмни нощи, че
почти предизвикват Вселената да им представи поредната! Правят това, защото
знаят, че щом са оцелели след първата, могат да преживеят всичко.
Само когато имаме
такива преживявания, без да разбираме какво представляват те или защо ги имаме,
можем да се окажем заключени с години или дори цял живот в Шаблон, който може
да открадне от нас всичко онова, което ни е толкова скъпо - например самия
живот.
Петото Огледало: Отражения на нашия най-велик акт на
състрадание.
Каква мярка за сравнение използвате вие?
Коя е отправната точка за сравнение, която използваме,
когато измерваме нашите успехи и провали в живота?
„Несъвършенствата”
представляват защита
Ние сме своите
най-големи критици. Поради това Петото Огледало се нарича „нашият най-голям акт
на състрадание”. Става дума за състрадание
към самите себе си - какво сме и в какво сме се превърнали.
С това Огледало на
самите себе си от нас се иска да допуснем със състрадание съвършенството, което
вече съществува във всеки момент от живота. Това е вярно, независимо по какъв
начин останалите виждат този момент или какво в действителност се оказва.
Докато не придадем значение на своя принос към резултата, всяко преживяване е
просто възможност да изразим себе си - ни повече, ни по-малко.
С какво би се
различавал животът ви, ако оставехте всичко, което правите, да бъде перфектно
по начина, по който е, независимо от това какво се окаже? Ако всичко, което
правим, е максималното, на което сме способни, не го сравнявайте с нищо – нима то може да бъде нещо друго, а не
страхотно? Ако даден проект, връзка или училищна задача не се реализират както
сте очаквали, винаги можете да се научите от преживяванията и следващия път да
направите нещата различно.
В Божествената матрица това е начинът, по който се
чувстваме - нашето представяне, външен вид и постижения, - това се отразява
обратно към нас като реалността на нашия свят. Като се има това
предвид, най-дълбокото изцеление на
нашия живот може да се превърне в акт на състрадание. Това е любезността,
която даваме на себе си.
Отвъд
Огледалата
Докато определено съществуват и други Огледала, които
ни показват още неуловими тайни от нашата истинска природа, онези, които
предлагам тук, са Петте Огледала, които позволяват нашето най-мащабно изцеление
във връзките ни. В хода на този процес ние откриваме своята най-истинска сила
като създатели в Божествената матрица. Всяко Огледало е стъпка към по-високо ниво
на лично майсторство. Щом веднъж ги
научите, вече не може да ги забравите. Всеки път, когато разпознавате някое
Огледало на определено място в живота си, съществува вероятност да откриете
същия Шаблон, разиграван и в други области.
От моя гледна
точка ние не сме способни на друго освен на духовен живот. Иначе казано, като
същества от дух ние можем да имаме само духовни преживявания. Независимо от
това как може да изглежда животът, аз вярвам, че всички пътища ни водят до едно
и също място. Така погледнато, дейностите от всекидневния живот не могат да
бъдат отделени от нашата духовна еволюция - те са нашата духовна еволюция.
Начинът, по който решаваме всяко от
предизвикателствата, пред които сме изправени, може да бъде точно пътят, който сме
дошъли да изследваме.
Да осъзнаем, че този свят не е извън нас, че този свят
сме самите ние...
Да погледнем в Огледалото, което отразява единствено и
само
нас самите, всеки един от нас - Човеци, решили да посетят тази Земя...
Весела Стамболиева
Първа част
Втора част
Кои са есеите?
Названието им
произхожда от арамейската дума асия, т.е. божии слуги, светци. Тяхната любов
към човека, проявявана в любезност, равенството помежду им, братските им
взаимоотношения, надминавали всички думи. Тези духовни общности-комуни се били
посветили на запазване древното учение и подготовка на пътя към новата епоха на
Рибите – време за навлизане на Христовите енергии в света. Те живеели в проста
хармония с цялата природа, следвайки духовната мъдрост на своя вътрешен глас,
което будистите наричат „изживяване на своята дихарма”.
Древните Есеи
определили най-добре ролята на нашите лични взаимоотношения и ги класифицирали.
Чрез Седемте
Загадки, които нарекли ОГЛЕДАЛА на Взаимоотношенията, които ние ще преживеем,
всеки един от нас по време на своя живот, просто като живеем живота в
присъствието един на друг.
Живеем в свят,
който е изграден на основата на закона на привличането – всичко, което си
мислим, чувстваме, представяме и казваме, се случва, привличаме го, без
значение дали го искаме или отричаме.
Вселената
„спомага” тези неща да се сбъднат, именно, защото сме „изпратили” енергиен
„сигнал” за това, което е в главата ни, като мисли и или усещания. Всеки момент
от нашия живот реалността, в която сме се превърнали вътре в себе си, е
огледално отразена към нас. Тя е отразена чрез действията и изборите, чрез
думите на онези, които ни заобикалят.
Ето какво означава
всяко едно от седемте огледала на есеите.
Първото огледало отразява това, което е в момента,
отражението ни точно сега. Това, което сме ние самите.
Нещо, което
правим, в което грешим или с което нараняваме някого. Това, което сме ние.
Това, което
„изпращаме” енергийно, то се връща като бумеранг пред нас, отражението му
виждаме в околните.
Общо, връзка между
това, което ти „отразяват” и показват хората и това, което си ти, твоите мисли.
Това, което липсва
в отношението на хората спрямо теб, значи ли, че това е качеството, което
липсва на самия теб?
Да, хората около
теб са твоят вътрешен облик. Това са проекциите на самия ти – енергия, мисли,
поведение, чувства.
Второто огледало на Есеите, отразява това, което
осъждаш точно в този момент, а не това, което си. Критичното „ти”, завишено
изискване към нещо, към качество.
Нещо, за което сме
били „предупредени” с „лампичката” на интуицията вече преживяното, за твоя „зъл
близнак”, например. Колко пъти сме се чувствали така сякаш попаднали в сходна с
миналото ни ситуация? И колко пъти сме обръщали внимание на този „знак”, че
нещо ще се случи, нещо което ще доведе същите или подобни чувства? Това е
предизвикало негативно усещане у нас и в този облик на огледалото срещаме
страха си, срещаме взискателността си и „присъдата”, с която заклеймяваме това
усещане.
Това е нещо, от
което сме били наранени или нещо, в което обвиняваме някого. Или пък, постъпка
в миналото, за която не сме си простили. Добре е да знаем, че когато осъждаме
някой друг с емоционален заряд, е много вероятно да осъждаме самите себе си.
Хората, които са
ви най-скъпи, какво показват те, това, което сте вие в момента, или това, което
яростно осъждате? Те са вашето огледало за правилното и неправилното, което
възприемате вие, а не те, защото те са пречупения ваш образ.
Третото есейско огледало на взаимоотношенията е едно
от може би най-лесно разпознаваемите.
Огледалото, което
усещаме всеки път, когато се намираме в компанията на някой друг. Погледнем ли
в очите му, усещаме онзи заряд, който може би никога досега не сме чувствали.
Или пък е може би нещо, което не сме си позволявали да усетим. Или сме усещали
някога, но сме си забранили това чувство или някой го е откъснал от нас.
Защо чувстваме
този заряд, този магнетизъм и привличане?
Когато усетим
човек, който е олицетворение на нещата,
които сме загубили, тогава ние биваме привлечени към тази личност и я
чувстваме сякаш виждаме себе си. Чудим се: „Какво в този човек е онази част от
мен, която съм загубил, отказвайки се от нея или защото някой ми я е отнел,
който има власт да го стори?” Всяко взаимоотношение с другите е всъщност
взаимоотношение със себе си и често се опитваме да си върнем онова, което сме
изгубили. Всичко това може да бъде поправено вътре в самите нас.
Поправката ще
стане реална, ако си „позволим”, ако намерим онова забравено, отхвърлено от
самите нас чувство и го сграбчим. Защото мисля, че няма напълно откъсната част
от нас. Тя е по-скоро дълбоко заспала, упоена от самите нас. И по-лесно в този
случай е да я преоткрием в някой друг и да се задоволим с това. Истинското
удовлетворение ще е, ако разбудим заспалото, възкресим „мъртвото” в самите нас.
Само и единствено тогава ще гледаме с реални очи на себе си, позволявайки си
света от чувства, които сме си забранили.
Само тогава ще
бъдем пълноценни за нас и за хората около нас, без да търсим себе си в тях, а
да виждаме това, което те имат да ни дадат, обогатявайки душевния и
емоционалния ни свят.
Четвъртото огледало е енигма от малко по-различно
естество.
Най-мощното огледало.
В живота си често
следваме модел на поведение, съграден не от привички, навици, възпитание, от
родителите ни, а от самите нас. Пристрастени към този модел, ние лека-полека
започваме да се отказваме от неща в живота ни, които са ни наистина ценни.
Виждаме парчета от себе си, който се откъсват и
отдалечават от нас.
Пристрастието не е като онова към алкохол, наркотик, то може да се свързва с
пристрастяване към определен начин на живот, материално положение. Хубавото на
този тип начин на живот, на това поведение е, че то е съградено не за няколко
часа, а е развит с постоянство във времето.
Отказвайки се от
важни за нас неща (семейство, приятели), ние се отдаваме на смятания за нас
правилен модел на живот. Този модел може да ни направи слепи за малките неща,
които мислим за ненормални, но те не са.
Например, срещайки
някой някъде навън, проблясва искра на привличане, но за да не нарушите модела
си, според който отдаването на внимание на случилото се, е грешно, си измисляте
нещо, с което да си отнемете вниманието (поглеждате сградата отсреща, отмятате
глава на другата страна или просто подминавате). По този начин Вашият модел
„ограбва” от моменти на приятно усещане, вие губите красиви, емоционални
мигове. Съзнавайки тази загуба, хубавото на модела е, че може да бъде променен
от самите нас, да се „излекуваме” от него.
Дори не сами да
сме се лишили от важните неща за нас, а да са ни отнети, ние ще се сблъскаме с
тях, с хора-огледала, които така ще приличат и олицетворяват загубеното от нас,
отдадени на това, което искаме, за да оцелеем.
Ако можем да се
поучим от огледалото срещу нас и си отговорим на въпроса : Какво ми е отнето,
какво съм загубил?, ще се изумим колко огромна част от нас липсва. И как
най-доброто, което бихме могли да направим, е да се опитаме да „възвърнем”
изгубеното или да го изпишем като мъдрост в душите си. Да знаем кое е редно да
жертваме или да позволим да ни бъде отнето и кое – не.
Петото огледало за взаимоотношенията ни позволява да
видим повече защо сме живели животите си по определен начин, отколкото
останалите огледала. Това е огледалото, което нашите родители ни показват в
живота ни и времето, което прекарваме с тях.
Да допуснем
възможността действията им да отразяват огледално нашите очаквания за самите
себе си в една сакрална връзка – тази между нас и родителите ни. Чрез тази
връзка, когато виждаме нашите родители, всъщност те ни показват нас самите и
какви представи и очаквания имаме. Например, ако се чувстваме потиснати, ако се
чувстваме недостатъчно добри в очите на родителите си и това, което правим не
ги удовлетворява, то всъщност е много вероятно това да не е тяхното мнение, а
нашето вътрешно вярване, че ние не сме достатъчно добри и не те, а ние да не
сме удовлетворени реално от нас.
Нашите майка и
баща са като богове за нас. Освен огледалото, в което се виждаме чрез тях, то
те не „вършат” само тази работа. Те са нашите примери, те са нашите учители за
това как ще се отнесем в дадена ситуация към някакво обстоятелство, те са нашия
„модел” , когато самите ние открием себе си и нашият собствен модел, тогава чак
родителите ни ще са повлияли достатъчно, за да се самоопределим, но ще сме се
само оценили достатъчно, за да изградим себе си, а те да живеят без да е
необходимо да се вглеждаме постоянно в тяхното огледало. Ще избираме
половинката си сами, ще правим и много други избори, неосъзнавайки понякога, че
всеки от тях е повлиян от отношенията ни с родители ни. Повлиян, но не
продиктуван, с тяхна помощ, но в по-голямата част от самите нас.
Шестото огледало отразява търсенето на тъмнината или
по друг начин казано – онова, което остава в тъмната нощ на душата ни.
Това се случва,
когато се срещаме с най-големите предизвикателства, с най-големите си страхове
и събираме средства, нужни ни да се изправим пред тях и да ги разрешим. Да ги
победим. Борбата с тъмата показва и развива качествата ни. Най-важното, което
трябва да запомним е, че душата ни дава тези възможности и умения, за да
израстваме, да се развиваме, да се поучаваме , а не да се приемаме като жертви.
Всеки човек крие
повече от едно лице. В себе си той има мрак и светлина, които работят в негова
полза. Тези черни и светли части от нас са в наша служба, те ни помагат да
открием себе си и да узнаем същността си колкото е възможно по-добре.
Тези две сили
държат огледала, между които можем да опознаем себе си. Опознавайки
най-светлата част от Светлината ни и най-непрогледния мрак в Тъмнината ни, в
самите нас, в нашите души.
Мъдрост е да
опознаем Светлината и Тъмнината в нас, не се стига по пряк път до нея, но
когато опознаем тези две сили, ще се запознаем с това как сме „програмирани”
самите ние. С какъв ресурс разполагаме, за да се борим с мрака в нас, по този
начин, оборвайки го, ще успеем да се извисим над негативната част от себе си и
да се усъвършенстваме. Да станем нещо по-добро за самите нас и за хората около
нас.
Седмото огледало на Есеите е свързано с това отражение
на самите нас, отразено в нас. То е отражение на това, което мислим за себе си.
Тук фокусът се измества от околните, влиянието им и това какво ни показва, тук
важно е нашето възприятие за самите нас. Оценката, която си поставяме.
Начинът, по който
размишляваме за нас. Тоест, тук най-добре е илюстрирана поговорката – „Каквото
посееш, това ще пожънеш”, защото това, което даваме на света си, ни бива
връщано, точно както при третия закон на Нютон „Всяко действие има равно по
големина и противоположно по посока противодействие.”
Ние получаваме от
хората грубо отношение, само защото се отнасяме грубо с тях. Обкръжени сме от
положителни хора и емоции, само защото това „разрешаваме” да се „отрази” от
самите нас.
Смятам, че това
огледало трябва да е с най-поучителен ефект за нас. Доказано е, че каквото
излъчиш към Вселената и хората около теб, то точно това ще ти бъде върнато.
Ако не се
уважаваме достатъчно и смятаме, че не заслужаваме да получим любов или ако не
виждаме красотата си, другите ще отразяват това и няма да ни оценят по достойнство,
също така няма да забележат красотата ни. Ако сме жестоки и студени към
останалите хора и те ще се отнасят с нас така. Важно е да се научим как да
бъдем състрадателни към себе си и да се обичаме и да се приемем такива, каквито
сме без да се осъждаме.
Защото
най-жестоката присъда е не тази на хората, а тази която си поставяме ние. С
влизане в сила на решението да сме по-положително настроени към себе си, да се
обичаме (защото човек не може да обича истински, ако не обича първо себе си),
да живеем по начин, носещ ни радост и красота, ние ще забележим, че тази смес
от положителни емоции ще бъде постоянно около нас. Но само, ако повярваме в
силата на това огледало, че отношението на хората, зависи от нашето, привличаме
това, което излъчват сърцата ни.
Тези седем
огледала могат да ни служат като насоки, като начин да се опознаем, да знаем
докъде сме стигнали в самоусъвършенстването си и себеопознаването си.
Тези огледала ще
ни накарат да се замислим в кое от тях повече се „оглеждаме”, в кое трябва да
забравим, че сме се оглеждали или коя емоция от „отражението” искаме да
забравим или пък да помним.
Седемте огледала
на Есеите са начинът, схемата, която ще ни даде отговори на често задавани
въпроси от самите нас за самите нас!"
„За да постигнеш нещо в
живота, представи си, че вече го имаш“ – Ричард Бах
„Ние чертаем
живота си по силата на решенията си. Най-безпомощни се чувстваме, когато сме
направили избора си по подразбиране, когато не сме начертали сами живота си.“
Ричард Бах (собственото име на английски, фамилията
на немски Richard Bach) е американски писател на научнафантастика. Роден е в
Оук Парк, щата Илинойс, САЩ. По майчина линия е пряк потомък на прочутия немски
композитор Йохан Себастиан Бах.
Лин Гарисън и Ричард Бах по време на снимките на филма
„Richthofen & Brown“, август 1970
Роден 23 юни 1936 г. (81
г.)
Оук
Парк, Илинойс,Съединени американски щати
НационалностСАЩ
Жанрнаучна
фантастика
През 1959 г.
завършва Калифорнийския университет в Лонг Бийч. В армията служи в
авиационнитечасти. След армията работи като пилот-каскадьор и конструктор.
Сътрудничи като журналист в сп. „Флаинг“. Публикувал е популяризаторските книги
за авиация –„Чужденец на земята“, „Биплан“ и „Нищо случайно“.
След като през
1970 година „Джонатан Ливингстън чайката“ му донася голяма популярност в САЩ и
Европа, издава книгите „Дарът на крилата“, „Илюзии“, „Няма толкова далечно
място“. Втората му съпруга актрисата Лесли Периш, която среща през 1973 г.,
по-късно е траен съавтор на Ричард Бах (романите „Мост през вечността“ и
„Едно“).
Следващата му
книга – „Бягство от сигурността“ – излиза през 1995 година. А през 2008 г.
излиза от печат и последната – „Живот под хипноза“.
Цитати:
Няма грешки. Събитията,
които привличаме върху себе си, дори и най-неприятните, са необходимост, която
трябва да ни научи на нещо. Каквото и стъпки да предприемем, те са ни
необходими, за да стигнем там, където сме избрали да отидем.
Няма проблем, в
който да не се крие някакъв подарък точно за нас самите.Затова и търсим проблемите – защото имаме
нужда от техните дарове.
Всичко, казано
дотук, може да е погрешно.
Всяка велика
религия започва в светлина. Но само сърцата носят светлината. Хартията не може.
— из романа „Едно“
Един от начините
да избереш бъдеще е като вярваш, че то е неизбежно. — из романа „Едно“
Единствената
реалност е Любовта. — из романа „Едно“
Единственият
истински закон е този, който води към свободата. — из „Джонатан Ливингстън Чайката“
Ето как ще провериш
дали си изпълнил мисията си на Земята — ако си жив, значи не си! — из романа „Илюзии“
За да летиш бързо
като мисълта до където и да било, … трябва да започнеш с мисълта, че вече си
пристигнал. — из „Джонатан Ливингстън
Чайката“
За да постигнеш
нещо в живота, представи си, че вече го имаш. — из романа „Мост през вечността“
Колко живота има
вьв Вселената? Един. — из романа „Едно“
Колкото
по-просветлени ставаме,толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни
разбират. Колкото повече познания постигаме, толкова по-вероятно е да живеем
сами. — из романа „Мост през вечността“
Колкото повече ми
се иска да свърша нещо, толкова по-рядко го наричам работа.
Лошите неща не са
най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо! — из романа „Едно“
Мерило за
невежеството ти е степента, в която вярваш в неправдата и трагедията. Онова,
което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда.— из романа „Илюзии“
На човек никога не
му се дава желание, без в същото време да му се даде и силата да го осъществи.
— из романа „Мост през вечността“
Не бъди обезсърчен
на прощаване. Сбогуването е необходимо, за да можем да се срещнем отново. А
приятелите винаги се срещат след даден период отвреме.
Не вярвай на това,
което ти казват очите! Те могат да показват само границите. Гледай с истинското
си проникновение, откривай това, което всъщност дълбоко в себе си знаеш, и
тогава ще съзреш начина на летене. — из
„Джонатан Ливингстън Чайката“
Небето не е място,
нито време. Небето – това е да бъдеш съвършен. — из „Джонатан Ливингстън Чайката“
…Ние избираме
следващия си свят чрез това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и
следващият свят ще е същият като сегашния – с все същите граници и все същите
оловни тежести, които трябва да преодоляваме. — из „Джонатан Ливингстън Чайката“
Ние можем да
преобразим живота си само в този миг-вечност, който е нашето СЕГА. — из романа „Едно“
Ние създаваме
нашата собствена действителност. — из
романа „Едно“
Спорѝ за своите
ограничения, и бъди сигурен, че са твои.
Това е познанието:
не дали ще изгубим играта, а по какъв начин ще приемем загубата, какво ще
научим от нея, какъв опит ще извлечем от следващите игри. Колкото и странно да
ни се струва загубата е всъщност печалба. — из
романа „Мост през вечността“
Толкова сме се
вторачили във външното и повърхностното, че сме забравили, че не външността
определя истинската ни същност. — из
романа „Мост през вечността“
Ужасно е чувството
за провал, когато се откажем от това, в което сме вярвали, но още по-лошо е,
когато идеите, с които сме живели, се окажат погрешни. — из романа „Едно“
Човек поверява
живота си на това, в което вярва. — из
романа „Едно“
Е, Ричард, ние сме
магнити, нали така? Не, не магнити. Къс желязо, омотан с медна жица; стига да
поискаме, можем да се намагнетизираме. Да пуснем вътрешната си енергия по
жицата и да привлечем когото поискаме. Магнитът изобщо не се интересува как
действува. Той си е такъв, какъвто е, и по природа привлича някои неща, а на
други не влияе.
Взех си от
пържените картофи и се смръщих срещу Дон.
— Пропускаш нещо.
Как го правя?
— Ти не правиш
нищо. Космическия закон, не го ли помниш? Което си прилича, се привлича. Просто
бъди такъв, какъвто си — бъди спокоен и ведър. Машинално, както излъчваш
истинската си светлина, както непрекъснато се питаш „Това ли всъщност искам да
правя?“ и го правиш само ако отговорът е „Да“. Това машинално отблъсква хората,
които нямат какво да научат от истинския теб, и привлича онези, които имат
какво да усвоят и от които ти също трябва да се учиш.
— Но за това се
иска много вяра, а междуврерменно те наляга самота.
Той ме погледна
някак странно иззад сандвича си.
— Вятър работа е
вярата. Не се иска и грамче вяра. Иска се единствено въображение.
— из романа „Илюзии“
Еволюцията бе
направила цивилизацията управител на тази планета. Стотици хиляди години
по-късно управителят се оказа не помощник, а разрушител на еволюцията, не
изцелител, а паразит. Затова еволюцията си взе обратно своя дар, пренебрегна
цивилизацията, спаси планетата от разума и я положи в ръцете на любовта. — из романа „Едно“
Слънцето къпеше
пейзажа в спокойно злато. Във въздуха се долавяше съвсем лек аромат на ванилия.
— из романа „Едно“
