Д-р Брус Липтън : Вярата променя генетичният код, и може да ни излекува от много болести

Д-р Брус Липтън : Вярата променя генетичният код, и може да ни излекува от много болести

  "Именно в такава симбиоза между езотериката и съвременните методи за лечение с главна опора на възможностите на психиката на самия пациент Брус Липтън вижда основния път за бъдещото развитие на медицината"

      Научно доказано е, че човешката вяра може да ни излекува от всяка болест, променяйки нашия генетичен код. Когато от време на време в медиите се появяват публикации за чудотворното изцеление от смъртоносна болест, по лицата на лекарите и учените, като правило, се появява скептична усмивка.

Дори когато става въпрос за неоспорими факти, потвърдени от съвременните методи на изследване, традиционната медицина или ги отхвърля, или се опитва да обясни внезапното възстановяване с грешка в оригиналната диагнозата на пациента.

Въпреки това, американският генетик Брус Липтън твърди, че с помощта на истинската вяра, единствено чрез силата на вярата в Христос, хората наистина могат да се отърват от всякакво заболяване. И в това няма никаква тайна или загадка: изследванията на Липтън са показали, че посоката на умствената настройка може да промяни генетичния код на даден организъм!

Гените са обект на човешката вяра

С течение на годините, Брус Липтън специализира в областта на генното инженерство, успешно защитава докторска дисертация, и е автор на няколко проучвания. През цялото това време, Липтън, както и много генетици и биохимици предполагат, че човек е един вид био-робот, който живее по предварително задана програма, записана в гените му.

Гените във връзка с тази гледна точка определят почти всичко – особено външния вид, способностите и темперамента, предразположеността към определени заболявания и в крайна сметка животът. Никой не може да промени вашия личен генетичен код, което означава, че можем да приемем само факта, че имате предварително определен характер.

Повратният момент в мнението на д-р Липтън започва в края на 1980-те година, когато прави експерименти върху изучаването на поведението на клетъчната мембрана. Преди в науката се смяташе, че гените са разположени в ядрото на клетката и че е необходимо да се премине през мембраната. Експериментите на Липтън обаче са показали, че външните влияния върху клетката може да повлияят на поведението на гените и дори да доведат до промени в структурата им.

“Всъщност, аз не измислям нещо ново“ – казва д-р Липтън. „В продължение на векове, хората са използвали лечение, известно като плацебо ефект – когато на пациента му се предлага неутрално вещество, твърдейки, че това лекарство. В резултат на това вещество в действителност се оказва, че то има лечебен ефект. Но е странно, че науката все още не разполага с обяснение за този феномен.“

Моето откритие позволи да се даде обяснение: с помощта на вярата и нейната лечебна сила човек достига до промени в процесите на тялото му, включително на молекулярно ниво. Той може да “изключи” някои гени и да “включи” други, и дори да промени своя генетичен код. . След това помислих за различните случаи на чудни изцеления. Лекарите винаги ги отричат. Но всъщност, дори да имахме само един такъв случай, той трябваше да накара лекарите да се замислят над неговата природа. И да стигнат до мисълта, че ако това се е удало на един, то е възможно същото да сторят и други.

Всички бързаме за чудеса

Разбира се, академичната наука приела възгледите на Брус Липтън с враждебност. Но той продължил изследванията си, в хода на които последователно доказвал, че без всякакви лекарства е напълно възможно да се влияе на генетичната система на организма.

Включително, разбира се, с помощта на специално подбрана диета. Така за един от своите експерименти Липтън създал порода жълти мишки с вродени генетични дефекти, обричащи потомството им на излишно тегло и кратък живот. След това с помощта на специална диета той постигнал мишките да започнат да дават потомство, напълно различно от родителите си – с обичайния цвят, слаби и живеещи толкова, колкото и всички останали.

Научният свят продължил да посреща негативно идеите на Липтън, но той продължил експериментите и доказал, че аналогично въздействие върху гените може да се постигне и с помощта, да речем, на въздействието на силен екстрасенс или по пътя на определени физически упражнения. Новото научно направление, изучаващо влиянието на външните въздействия върху генетичния код, получило названието епигенетика.

И все пак за главното въздействие, способно да променя състоянието на нашето здраве, Липтън смята именно силата на мисълта, това, което се случва не около, а вътре в нас.

„В това също няма нищо ново – казва Липтън. – Отдавна е известно, че двама души могат да имат еднаква генетична предразположеност към рак, но при единия болестта да се прояви, а при другия – не. Защо? Защото са живели различно – единият по-често изпитвал стресове от втория, имали са различни самооценка и самоусещане, пораждащи съответно и различен ход на мислите.

Днес мога да твърдя, че ние сме способни да управляваме нашата биологична природа, ние можем с помощта на мислите, вярата и стремежите да влияем на нашите гени. Великата разлика между човека и останалите същества на Земята се заключава в това, че той може да променя своето тяло, да изцели сам себе си от смъртоносни болести и дори да се отърве от наследствени болести, използвайки психическите нагласи на организма.

Ние далеч не сме длъжни да бъдем жертви на нашия генетичен код и обстоятелствата на живота. Повярвайте в това, че можете да се изцелите и ще се излекувате от всяка болест. Повярвайте, че можете да отслабнете с 50 килограма и ще отслабнете!“

На пръв поглед всичко е пределно просто. Но само на пръв поглед.

Когато съзнанието малее

Ако всичко беше толкова просто, то повечето хора с лекота биха решавали всякакви проблеми със здравето с помощта на произнасяне на мантри от рода на „Аз мога да се излекувам от тази болест“, „Аз вярвам, че организмът ми е в състояние да се излекува сам“…

Но нищо от това не се случва и както пояснява Липтън, не може да се случи, ако психическите нагласи проникват само в областта на съзнанието, определящо само 5% от нашата психическа дейност, без да засяга останалите 95% – подсъзнанието.

По-просто казано, само единици от тези, които са повярвали във възможността на самоизцелението със силата на своя мозък, всъщност действително го вярват – и затова постигат успех. Повечето на ниво подсъзнание отричат такава възможност. Още по-точно – самото им подсъзнание, което на автоматично ниво контролира всички процеси в нашия организъм, отхвърля такава възможност.

Освен това то (пак на ниво автоматизъм) обикновено се ръководи от принципа, че вероятността с нас да се случи нещо позитивно е къде по-малка от бъдещото протичане на събитията по най-лошия сценарий.

Според Липтън именно на такава гама нашето подсъзнание започва да се настройва в периода на ранното детство, от раждането до шест години, когато най-незначителните събития, умишлено или случайно казани от възрастните думи, наказания, травми формират „опита на подсъзнанието“ и в резултат – личността на човека.

Освен това самата природа на нашата психика е устроена така, че всичко лошо, случващо се с нас, се отлага в подсъзнанието много по-лесно от спомените за приятните и радостни събития. В резултат „опитът на подсъзнанието“ при повечето хора 70% се състои от отрицателен опит и само30% – от положителен.

По такъв начин, за да се постигне наистина самоизцеление, е необходимо поне да се промени това съотношение с противоположното. Само по такъв начин може да се счупи бариерата, поставена от подсъзнанието на пътя към нахлуването на нашите мисли в клетъчните процеси и генетичния код.

Според Липтън работата на много екстрасенси се състои именно в премахване на тази бариера. Но той смята, че аналогичен ефект може да се постигне и с хипноза, и с други методи. Но голямата част от тези методи все още очакват своето откриване. Или просто широко признание.

След случилия се преди около четвърт век светогледен преврат Лептън продължил своите изследвания в областта на генетиката, но едновременно станал един от активните организатори на различни международни форуми с цел прокарване на мостове между традиционната и алтернативната медицина.

На организираните от него конгреси и семинари известни психолози, лекари, биофизици и биохимици седят редом до всевъзможни народни целители, екстрасенси и дори такива, които наричат себе си магове или вълшебници.

Последните обикновено демонстрират на множеството своите възможности, а учените устройват мозъчни атаки на опитите за научното им обяснение. А заедно мислят бъдещи експерименти, които биха помогнали да се установят и обяснят механизмите на скритите резерви на нашия организъм.

Именно в такава симбиоза между езотериката и съвременните методи за лечение с главна опора на възможностите на психиката на самия пациент Брус Липтън вижда основния път за бъдещото развитие на медицината. А дали е прав, или не, ще покаже времето.