автор: Ирина Вълчева-Кръстева
Запитайте се колко
често има пълен синхрон между мислите, чувствата, действията и думите ни. Ако
сме честни, отговорът е много рядко. Хиляди причини ни пречат да осъществим
(действие) истинските си желания и мечти (мисли, чувства) или да кажем високо и
ясно мнението си. Мечтаем за почивка, а работим по 10-12 часа дневно, казваме,
че нямаме друг избор, а всъщност не сме могли да откажем на шефа допълнителна
работа или молбата на колежката да я заместим... Мечтаем да рисуваме, а сме
счетоводители... Казваме на детето, че няма пари за сладолед, а всъщност се
тревожим за гърлото му. Да, тази лъжа изглежда дребна и благородна, като много
други от ежедневието ни, направо безобидна. Други лъжи – като сбърканата ни
професия, вече дори не ги наричаме лъжи. Толкова дълго сме лъгали себе си, че
това е станало нашата истина. Моралът, възпитанието ни, отговорностите ни,
вярванията ни, всички те изискват от нас да поддържаме лъжата и разединението
между мислене, действие и говорене.
Какво обаче мисли
душата по този въпрос? Тя работи усилено да преодолее разединението. За душата
няма благородни лъжи, няма дребни лъжи. Тя не се интересува от морал и
възпитание. Тя знае, че всяко разделение поражда вътрешен конфликт и иска да го
изцели. Душата иска да преминем отвъд всичките си ограничения, да излезем от
тесните си рамки, да обединим противоположностите и да станем цялостни. И
душата ни помага да постигнем това. Понякога със странни и необичайни за нас
средства. Болестите са едно такова средство. Когато не сме чули шепота, когато
сме пропуснали знаците, на душата не й остава друго, освен да прибегне до
болестта.
Болестта е езикът,
на който тялото разговаря с нас. Тя ни учи на честност. Когато човек е болен,
той забравя за всички „трябва“, за всички наложени ценности и чужди идеали.
Забравя за синдрома „какво ще кажат другите“ и гледа себе си и своите желания.
Болестта ни отвежда на Пътешествието към себе си, на което сме отказали да
потеглим доброволно. Докато сме болни, душата вади една по една истинските
ценности на сърцето и ни учи да живеем в синхрон с тях. Дошло е време да се
освободим от разединението, от разрушителните мисли, убеждения и действия.
Душата иска да
повярваме, че когато сме истински и следваме мечтите си, точно тогава ще живеем
най–добре и ще общуваме най–пълноценно с другите. Здрави сме, единствено когато
сме себе си! Ако научим този урок доброволно, на душата няма да й е нужно да
използва болести и инциденти, за да привлече вниманието ни.
Източник: Гнездото
РС, Това е един от най-трудно разбираемите уроци във физическата вселена.
Разберем ли него, поемем ли отговорността за заболяванията си - от
дребната настинка до рак и спин, ще сме научили, може би, най-важния и
най-труден урок в живота - силата да поемаме отговорност и смелостта да
гледаме в огледалото.
Весела Стамболиева
Няма коментари:
Публикуване на коментар