Една минута Любов към Своето Тяло

Една минута Любов към Своето Тяло

Моят най-любим Учител, който много ми помага и съм му безкрайно благодарна! Когато ми се появи за първи път, онемях от красотата му, беше на 2 педи от мен. Взе главата ми в ръцете си и опря челото си в моето и стояхме известно време така. Не знаех тогава какво прави. След време научих, че било голяма благословия. Каза ми, че ако всеки ден човек казва три пъти на клетките на тялото си, че ги обича, никога няма да боледува, ще е здрав на всеки план. Да изрече към тях: Аз ви обичам! Аз ви обичам! Аз ви обичам! Но с цялата напълненост на словото, с цялата си любов и енергия и нежност, така че всяка една от пръстчето на краката до космите на главата да се почувства обичана. Отнема минутка. Клетките започват да пеят, да сияят, да вършат своето божествено предназначение, а това по закона на аналогиите превръща и душата в сияеща. В това състояние не могат да се появят болести. Колко просто! Колко кратко! Колко любов, нали! и учудващо е че като го кажа на духовни хора, казват, да, да, много хубаво, но него правят, а после ми се оплакват от болести, неразположения и какво ли не. Трябвало да го почнат… Хора, една минута е! Една минута любов към своето тяло.

Уникално просто! Хубавите неща винаги са прости и лесни, но действащи! И без сложни практики, без трудни упражнения, за една минута здраве и сияние се постига. Една минута… Един мой приятел ми сподели, че синът му бил студен с него и жена му. Гледах му и видях, че като малко дете, първите му години е бил отгледан от баба му, която му е дала много любов. Но… къде са били родителите му, когато е нарисувал нещо и е искал да го покаже. Къде са били, когато е искал мама и тати да го гушнат. Лично аз не оправдавам това, заради някаква работа или каквито и да са други причините, хората да си оставят децата на баби и дядовци по селата, при това далече. Това винаги ще има последици в отношенията, винаги. До седмата година дори не е хубаво детето да се отделя от родителите си, особено от майка си. Та синът му вече юноша, голям, не помня , май на 18 години беше. Бащата правил много сложни практики, дори на моя Духовен Учител Зор Алеф практиките не помогнали. Тогава му казах, да казва на клетките на сина му, че ги обича, три пъти. Няма значение, дали синът знае,дори когато не са заедно да го прави, по същия начин както към своите собствени клетки, но към тези на сина. На другия ден ми звънна развълнуван, че помогнало. Момчето се върнало вечерта от среща с приятели, не било пияно. Събудило родителите си да им каже, колко много ги обича. Прегръщало ги. а никога преди това не им е казвало подобни думи, никога преди това не ги е прегръщало. Поискал дори да се снимат заедно тримата… При повечето духовни практики, ние работим с душата, тя да повлияе върху тялото. А ето че Бабаджи ми даде нещо, което от тялото действа на душата моментално. Колко просто и лесно наистина! Благодаря ти, мой любими Бабаджи! Спокойно може да отделите и минути да прилагате това и за децата си, защото едва ли друг наистина ще им обича клетките повече от вас.

Мъдрите ще го направят!

Ние обикновено не си обръщаме внимание на клетките. Жените обръщат внимание на лицето си, на косата си, на кожата си. Болните обръщат внимание даден орган, на частта от тялото, която ги боли. Но не с любов, а със съжаление. Много части на тялото никога не получават внимание. Примерно ако човек си удари лакът и го заболи, тогава ще го докосне, ще положи ръка да му предаде енергия да му мине. Цял живот иначе може да не го удостои с внимание. Виждала съм клетките от вътре, знам колко са интелигентни, невероятни и работливи. Веднъж приятелка я болеше ухото, беше с пукнато тъпанче. Отидох астрално да я лекувам, но за мое учудване станах малка, колкото няколко клетки, буквално миниатюрна в ухото й. Придадох енергия, заповядах болката да спре и изведнъж мина една огромна река гной, леко с кръв и изтече навън. Преди това като влязох в ухото, клетките бяха отпуснати и вяли. Да, вяли е най-точната дума. Бяха като стари баби. Бяха със забавена вибрация. Когато им придадох енергия, те закънтяха, запяха, вибрираха с висока честота, нещо прекрасно и неописуемо. Свръх интелигентни са, да четем го това по окултните книги, в книгите по йога. Но аз го видях и чух с ушите си. Те са като мравките, като пчеличките. Неуморни и работливи. Всяка си има работа. Една за всички и всички за една! Звучи фантастично това, което ми се случи, но наистина стана и съм безкрайно благодарна! Когато се върнах у нас, звъннах на дружката по телефона, тя потвърди, че е излязла малко гной и кръв и болката моментално спряла, ухото оздравяло. А лекарите преди това й казали, че ако изобщо се оправи, може да чува слабо….. При казването на три пъти с безкрайна любов към нашите клетки Аз ви обичам! се постига точно това вибриране, сияние, енергизиране, избухва любовта в тях и те стават дейни, щастливи, ако мога да ги нарека така. Така стават неподатливи на вибрациите на болестите. Със здраво и сияйно тяло по-лесно се върви към просветление…

Благодарение на Яна Ардония.