За разделението
„5. Никой не може да разреши всички проблеми на света.
Те изглежда съществуват на толкова много равнища, под толкова различни форми и
с такова различно съдържание, че те поставят в невъзможно положение. Разгледаш
ли ги, объркването и депресията са неизбежни. Някои изскачат най-неочаквано
точно когато си мислиш, че си разрешил предишните. Други си остават неразрешени
под облака на отрицанието и от време на време се надигат и те преследват, само
за да се скрият отново, но и този път неразрешени.
6. Цялото това усложнение е само отчаян опит да не се
разпознае и да се остави неразрешен истинският проблем. Ако можеше да разбереш,
че единственият ти проблем е разделението, независимо каква форма приема то,
щеше да можеш да приемеш именно преодоляването на разделението като
съответстващо разрешение. Когато възприемаш онова, което е трайно зад всички
проблеми, ще разбереш, че от теб зависи да ги разрешиш. И ще използваш тази
възможност, защото си даваш сметка за проблема.“
Курс на Чудесата,
Ръководство за учащи, Урок 79
„Елементарно,
Уотсън.“ Толкова елементарно, че все ти се изплъзва и не можеш да го уловиш…
Сърдиш ли се на
ръката си за това, което прави или казваш: „Как можах да направя това?“?
Хвалиш ли ръката си
за това, което е направила, написала, нарисувала или си казваш: „Я, колко е хубаво…“?
Размисли - Весела Стамболиева
Няма коментари:
Публикуване на коментар