Андре Рийо и Сър Антъни Хопкинс

André Rieu - And The Waltz Goes On

With Sir Anthony Hopkins

„Най-добрите от нас се развиват късно. В училище бях идиот. Необщителен тип - другите деца изобщо не ме интересуваха. В днешно време това го наричат нарушение на вниманието. А аз просто бях глупав. Именно затова и станах актьор.

Моят баща беше хлебар и изобщо не му пукаше за изкуството. Помня как свирех на пиано, а той влиза, изтупва брашното от косматите си ръце и казва: “Каква е тая помия, дето я свириш?”, “Бетовен” - отвръщам аз. А той - “Нищо чудно, че е оглушал. За Бога, излез и прави нещо смислено!” На тези години, съвсем добре разбирам цинизма на баща ми.

Ние бавно убиваме себе си, мислейки за всичко, по всяко време, без да спираме. Мисли, мисли, мисли... Така или иначе, никога не можеш да се довериш на човешкия ум. Той е смъртоносен капан.

Имаше времена, когато пиех всичко, което се разливаше. Сега уж никой не пие, не пуши, не яде въглехидрати. Малко е странно, но аз се радвам, че бях алкохолик. Разбира се, съжалявам, че заради това страдаха други. Но да бъдеш в кожата на алкохолик - това е изключително богат житейски опит. Имаше дни в които изпивах бутилка текила и ми беше все тая, дали ще живея или ще умра. Бях напълно опустошен - тотален банкрут в емоционален смисъл.

Животът е хореография. Нищо не искай, нищо не чакай и приемай всичко спокойно. Тук няма нищо за печелене, нищо за губене и нищо за доказване. Тази мисъл дойде при мен преди 16 години, когато седях в един римски хотел, потънал в дълбока депресия. И аз си я повтарях като мантра. Имах дълбок проблем с егото си, защото не получавах онова, което исках. Оттогава до сега, много невероятни неща се случиха в живота ми.”

Сър Антъни Хопкинс