Преди повече от
две и половина хилядолетия, по времето когато Конфуций обикалял Поднебесната,
един ден той узнал случайно, че тайнственият Лаодзъ живеел наблизо, скрит в
уединение в една пещера.
Конфуций решил да
го посети и да побеседва с него по някои въпроси, които измъчвали ума му от
дълги години.
Упътил се сам към
пещерата на Лаодзъ и влязъл с достойнство в нея.
Старият мъдрец
наистина бил там и нещо си дялкал. Той не обърнал никакво внимание на високия
гост - само го изгледал и продължил да работи.
Конфуций смутено
попитал:
- Няма ли поне да
ме поканите да седна? Нима вие вече не тачите правилата на гостоприемството?!
Лаодзъ продължил
да работи, но все пак го удостоил с отговор:
- Ако ви се иска
да седнете, сядайте! Ако предпочитате да стоите прав като мен, стойте си прав.
Та това е вашият живот, а не моят! Кой съм аз да ви казвам какво да правите?
Конфуций объркан
казал:
- Аз исках просто
да побеседвам с вас за Съвършения човек.
Лаодзъ се разсмял:
- Съвършен или не
човекът си остава човек, точно така както и най-голямото и високо дърво си
остава само дърво.
Шокиран от
неочаквания отговор Конфуций промълвил:
- Исках и да ви
питам и за това, какво според вас представлява смъртта...
Лаодзъ го изгледал
иронично и казал:
- Въпреки че сега
сте жив, вие не знаете какво представлява живота. Защо тогава искате да узнаете
какво представлява смъртта?
И старият мъдрец
отново се задълбочил в работата си, а Конфуций се обърнал и без да каже нито
дума напуснал пещерата.
Когато учениците
му го попитали, защо е толкова смутен и развълнуван, той им отвърнал:
- Влязох в
пещерата да се срещна със смъртен земен човек, а се срещнах с безсмъртен
небесен дракон. Как няма да съм смутен и развълнуван!
Коментар: Всички ние сме хора и нищо повече, точно така както всички дървета -
криви, прави, ниски, високи - са си дървета и нищо повече. И след като ние,
хората, живеем, без да знаем какво е животът, не е ли малко странно да се
интересуваме от това, което е отвъд него?
Конфуций - "този, който говори, но не знае"
- е символ на земния ум на човека, а Лаодзъ - "този, който знае, но не
говори" - е символ на неговата истинска природа.
Умът ни се грижи предимно за външното, за етикета, за
формата, докато истинската ни природа нехае за всичко това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар