Семената на Съдбата

Любими притчи: Семената на Съдбата

  

Нищо в живота не идва на готово. Всеки от нас може да бъде щастлив, влюбен, удовлетворен. Въпросът е знаем ли как да го постигнем...

Вчера ми се присъни странен сън. Намирах се в странен голям магазин. На гишето в дъното седеше жена, облечена в бяло. От нея струеше светлина, а на табелката с името й пишеше: "Съдба".

- Наистина ли си ти?

- Да, - отвърна ми Съдбата. – Добре дошла.

- Какво правиш тук?

- Чакам те – на лицето й грейна усмивка. – Какво ще си купиш от мен?

Изненадана, не знаех какво да й кажа. Можех ли да вярвам на очите си? Но в сънищата всичко е възможно. Така че, направих крачка напред и полусмутено, полунетърпеливо казах:

- Искам да си купя здраве, щастие, любов, приятелство и успех!

- Разбира се – кимна ми Съдбата. – Момент.

Обърна се и влезе в стаичката зад себе си. След малко се върна с пликче в ръка.

- Заповядай.

Побързах да го отворя. Нямах търпение да разбера какво имаше вътре. А вътре имаше...

- Да, мила моя, - каза ми Съдбата. – Нима не знаеш, че от мен можеш да си купиш само семена...

***

Семето на здравето

Казваш, че искаш здраве, а правиш всичко възможно, за да се лишиш от него. Не се грижиш за тялото си, не спортуваш редовно, не се храниш здравословно, не медитираш, не се разтоварваш... Позволяваш на стреса да контролира живота ти.

Време е да спреш. Време е да се замислиш. Посей семето на здравето. Поливай го. Грижи се за него. Грижи се за себе си.

Семето на щастието

Казваш, че искаш щастие, а отказваш да го видиш, когато е в ръцете ти. Неглижираш го, докато търсиш нещо друго, нещо по-голямо, нещо чуждо... Забравяш да се наслаждаваш на простичките неща в живота. Забравяш, че именно в тях се крие истинското щастие. Забравяш да се усмихваш. Забравяш да благодариш. Забравяш да живееш.

Време е да спреш. Време е да се замислиш. Посей семето на щастието. Поливай го. Грижи се за него. Грижи се за себе си.

Семето на любовта

Казваш, че искаш любов, а не я допускаш в сърцето си. Спускаш бариери, изграждаш стени, поставяш катинари. Затваряш се в себе си от страх да не те наранят. А всъщност така нараняваш себе си. Пазиш се да не те ограбят. А всъщност така ограбваш себе си. Страхуваш се да рискуваш, но всъщност се страхуваш да живееш.

Време е да спреш. Време е да се замислиш. Посей семето на любовта. Поливай го. Грижи се за него. Грижи се за себе си.

Семето на приятелството

Казваш, че искаш истински приятели, но не осъзнаваш, че преди това ти трябва да станеш такъв. Не осъзнаваш, че приятелството е повече от едночасови срещи веднъж в месеца. Приятелството е повече от обаждане на празниците. Приятелството е подкрепа. Приятелството е сила. Приятелството е споделеност. Приятелството е готовност да преглътнеш гордостта си, когато е нужно. Приятелството е готовност да дадеш крилата си, когато е нужно. Приятелството е готовност да жертваш себе си, когато е нужно.

Време е да спреш. Време е да се замислиш. Посей семето на приятелството. Поливай го. Грижи се за него. Грижи се за себе си.

Семето на успеха

Казваш, че искаш успех, а не си готов да се бориш за него. Избираш страха пред смелостта да опиташ, защото може да се провалиш. Избираш сигурността на статуквото пред риска на промяната, защото не знаеш какво те очаква по пътя ти. Избираш да следваш съдбата, вместо да я чертаеш. Избираш ролята на наблюдател, вместо на откривател.

Време е да спреш. Време е да се замислиш. Посей семето на успеха. Поливай го. Грижи се за него. Грижи се за себе си.

И помни: само от теб зависи какво ще поникне от семената ти! Само от теб зависи каква реколта ще отгледаш в душата си!

Гергана Лабова

РС, 

Съдбата нещо започна да се будалка с мен… А може би, нета е виновен или компа, а… Та, за какво иде реч… Да си кажа, де…

Когато прочетох първата част на притчата затворих за миг очи и се замислих какво ли бих поискала аз от Съдбата… И отговорът проблесна почти мигновено: „Осъзнатост.”
Дочетох притчата и си дадох сметка каква сериозна задачка си бях поставила, без да искам, разбира се… Е, добре, сега ми предстои да разбера какво е онова нещо, което не ми позволява да превърна знанието, което имам в Знаене или в осъзнатост за реалността, в която живеем, за нашата същност на духовни същества…

Та… Да си дойдем на думата… Точно написах това излияние или нещо от този род и натиснах бутона, за да споделя притчата и нещо каза: „Мъц.” Т.е. тази умна машинка ми се извини за неудобството и ми каза да опитам по-късно. Само дето всичкото, което бях написала замина някъде във виртуалното пространство…
Стана ми смешно за мигновената реакция на тази наша стара познайница – Съдбата…
Е, и все пак Приятели, пожелавам ви една Красива Вечер, а може би едно Приказно Добро Утро!

Весела Стамболиева

30 май 2015 г. в 00:35